Петя НиколоваБЛИЦ На входа и на изхода. На този принцип, на

Петя Николова

БЛИЦ

На входа и на изхода. На този принцип, на който беше осъществено източването на държавните предприятия преди да бъдат продадени на безценица по времето на приватизацията при кабинета „ Костов “, работи и машината за дезинформация и агитация на Джордж Сорос и наместника му у нас – олигарха и началник на кръга „ Капитал “ Иво Прокопиев.

Приликата надалеч не е инцидентна – въпреки всичко точно Костов трансформира Прокопиев в милионер за една нощ. Той пък от своя страна сътвори „ дълбока страна “, която минира демокрацията в България, окупирайки и осведомителния поток, и основните за действието й институции и на входа, и на изхода.

Един от най-емблематичните образци за това са опитите да овладее правосъдната система и да я вземе в плен с една единствена цел – да я трансформира в бухалка против хората, които се опълчват на домогванията му и в инструмент за индулгенция на кръга „ Капитал “. С тази задача от години е впрегната цялата пропагандна мрежа, построена от Прокопиев, като половин дузина НПО-та действат единствено и само да облъчват публичното пространство с мантри за „ правосъдна промяна “.

Но не такава, която в действителност ще направи правораздаването по-бързо, заслужено и дейно, а такава, каквато си я показва наместникът на Сорос у нас – овладяна от фрагменти на кръга „ Капитал “ на всички управителни постове в Темида. Едва ли ще има сюрпризирани от обстоятелството, че въпросните НПО-та са захранвани от великодушни грантове по линия на „ Отворено общество “ на Джордж Сорос и „ Америка за България “. А някои – и по линия на сътрудници по олигархични ползи на Прокопиев като банкера, банкрутирал КТБ и избягал в Сърбия от правораздаването у нас Цветан Василев. 

Как работи машината?

Най-просто казано – извън и от вътрешната страна. През свои хора системата, и през НПО-та, подаващи сигнали и водещи каузи, които в множеството случаи изненадващо поради така наречен система за инцидентно систематизиране на делата се озовават в последна сметка точно при първите. Предимно на по-горните инстанции, с цел да бъдат решени по „ верния метод “.

Въпросните НПО-та пък стоят и на входа, и на изхода на Темида.

Организациите са най-малко дузина, само че най-знаковите са „ Български хелзинкски комитет “ (БХК), Програма „ Достъп до информация “, „ Български институт за правни начинания “ (БИПИ), Фондация „ РискМонитор “, „ Правосъдие за всеки “ и „ Антикорупционен фонд “ (АКФ).

Всички те функциониращи само и единствено с помощта на великодушните финансови инжекции, получавани през годините от „ Отворено общество “ на Джордж Сорос и „ Америка за България “ в размер на милиони. Шампион по грантово финансиране е „ Антикорупционният фонд “ с общо 5 051 305 лв., налети в него от „ Америка за България “ и „ Отворено общество. Следван е от БИПИ с 3 760 083 лв. от двете фондации. В Хелзинкския комитет са налети 2 528 751 лв., освен това единствено от Соросовото „ Отворено общество “. Програма „ Достъп до информация “ е взела общо 1,85 млн. лв. от „ Отворено общество “ и „ Америка за България “.

С по-скромни, само че отново възлизащи на стотици хиляди са останалите организации, като изключително иронично е, че преди няколко години фондация „ Риск Монитор “ взе 810 000 лв. от „ Америка за България “ за образование на спецпрокуратурата в случай, че точно под натиска на НПО-тата от кръга „ Капитал “ и на политиците, основани от него, през 2022 година спецправосъдието беше закрито.

Тук е моментът да се подчертае, че в техния хор и опорки за правосъдна промяна по олигархичен модел се включва от основаването си преди няколко години и БОЕЦ – организация, маркирала старта си със фотография на шефа й Георги Георгиев с Цветан Василев в белградски хотел.

Инкубатор на фрагменти

Като изключим БОЕЦ, което играе ролята на мегафон на опорките, спускани от Василев и от кръга „ Капитал “, останалите НПО-та са обвързани с изключение на със соросоидно финансиране и с общи членове и учредители.

А също и с функциите, които играят – от една страна на организации, заливащи прокуратурата и съда със сигнали против съперници и хора, противопоставящи се на опитите на Прокопиев да държи цялата страна в плен на мрежата си за агитация и източване на обществените запаси посредством въздействие в политиката през подставени политици. От друга – за развъдник на фрагменти за политиката и правосъдната система, през които кръгът „ Капитал “ да задълбочава въздействието си.

Безспорно най-емблематичният образец за сходен развъдник на фрагменти е БИПИ, уредило с поста правосъден министър двама свои представители – основателя си Христо Иванов и персоналната му асистентка Надежда Йорданова. Пак с БИПИ, а също с БХК и „ Риск Монитор “ е обвързвана автобиографията и на досегашния български арбитър в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург Йонко Грозев.

Съдът в Страсбург

Важно е да се посочи, че когато сигналите, подавани от НПО-тата, финансирани от Сорос и менажирани от наместника му в България Иво Прокопиев ударят на камък в българската правосъдна система, те всекидневно поемат точно към Съда в Страсбург.

22 от съдиите там (изпратени от общо 16 европейски държави) бяха уличени в тежки зависимости от Сорос в отчет на двама френски учени от Европейския център за право и правораздаване през 2020 година Докладът беше за интервала 2009-2019 година, като двама от цитираните магистрати, произлизащи от НПО-та, финансирани от Соросовото „ Отворено общество “, бяха българските представители в съда – Здравка Калайджиева, която беше наш представител там до 2014 година и Йонко Грозев, който пое поста й през 2015 година

Според създателите на отчета, до момента в който те бяха там България е била самобитен водач по спор на ползи, като от общо 313 отвода на съдии за въпросните 10 години, 66 или една пета от случаите са били точно на българските представители.

Тук е моментът да се подчертае, че решенията на Съда в Страсбург са значим детайл, употребен от машината за агитация на Прокопиев, с цел да бъдат прокарвани опорките му за „ правосъдна промяна “. Така да вземем за пример решението по делото, заведено против България от роднините на починалия прокурор Николай Колев, беше употребявано, с цел да се прокара механизмът за ограничение на пълномощията на обвинител №1, който по-късно беше разгласен за противоконституционен от Конституционен съд.

Йонко Грозев, чийто мандат завърши доскоро повече от година, беше натрапен прочее като претендент за арбитър в Страсбург, до момента в който правосъден министър у нас беше точно Христо Иванов.

А в този момент – след завръщането си в България, е измежду хората, готвени от Прокопиевия кръг „ Капитал “ за номинация за основен прокурор. За поста се спряга и различен изтъкнат представител на соросоидната мрежа в България, ръководена от олигарха Прокопиев – Андрей Янкулов от „ Антикорупционния фонд “. Друга организация, записала се в печалната история на опитите на Прокопиев да овладее Темида с разполагането на комфортни хора на основни постове. Подобно на БИПИ и „ Антикорупционния фонд “ се разписа със „ собствен “ правосъден министър – актуалният народен представител от Демократична България Атанас Славов.

Полет над олигархично гнездо

Това обаче надалеч не са единствените организации, служещи за развъдник на фрагменти на Прокопиев за правосъдната власт. Също толкоз значима за проектите му е ССБ – „ Съюз на съдиите в България “, който надали е нужно да прецизираме, че също е обилно финансиран с грантове от „ Америка за България “ на обща сума над 1 млн. лв.. Негови членове са под 10% от съдиите у нас, само че за сметка на това организацията – надалеч не инцидентно – има непропорционално по-голямо посланичество на основни управителни постове в Темида.

В това число и отпред на Върховния касационен съд, който в продължение на 7 години закупи славата на „ частен съд “ на Прокопиев с помощта на досегашния си ръководител и член на ССБ Лозан Панов. Бившият ръководител на Съюза – Калин Калпакчиев пък беше член на Висшия правосъден съвет, а откакто свърши мандата му там зае поста на апелативен арбитър.

Като подобен ще бъде запомнен със скандалното решение да пусне предварително от пандиза наказания за убийството на студента Андрей Монов австралиец Джок Полфрийман. Решение, взето в прям спор на ползи поради общите партньорства на ССБ с БХК и обстоятелството, че точно Българският хелзинкски комитет лобираше за освобождението на Полфрийман.

Сега ССБ още веднъж е на невисок старт да изпрати собствен представител по върховете на правосъдната система – лансираната и от БХК съдийка от  Владислава Цариградска, която още предходната година направи поръчка, че желае да стане най-малко зам.-главен прокурор. Цариградска сега е арбитър в плевенския областен съд, само че в региона е известна основно с връзките си с кримиконтингента там по линия на брачна половинка си, а в народен мащаб и с обстоятелството, че е наричала убития Мартин Божанов-Нотариуса на малко име - Марти. В машината за агитация и подмолно въздействие на Иво Прокопиев обаче сходни тъмни петна в биографията са не пасив, а актив.  

Еврочиновник, през който „ уреждаха “ България с отрицателни отчети от Европейска комисия, се приюти в АКФ

От 2018 година един от главните играчи в тази стройна машина за преодоляване на правосъдната система от наместника на Сорос у нас Иво Прокопиев е „ Антикорупционният фонд “ (АКФ). Организацията, част от чийто екип е някогашният публицист от „ Капитал “ Николай Стайков, а също и към този момент разказаният Андрей Янкулов, играе ролята на свързващо звено сред медиите на кръга „ Капитал “ и ползите на Прокопиев в правосъдната система.

От една страна АКФ прави следствия против съперниците на олигарха, от друга подава сигнали по тях до прокуратурата, от трета дава мнения по така наречен „ правосъдна промяна “, а от четвърта, когато резултатът от някое дело, обвързвано с ползите на Прокопиев, не е положителен, подава тъжби в Страсбург. Така да вземем за пример, в доклада си за 2023 година от АКФ са показали, че са се жалвали пред Европейския съд по правата на индивида поради отвод на антикорупционната комисия у нас да им даде информация.

На този декор, напълно не е изненадващо, че от няколко години ръководител на съвета на АКФ е Юри Тавание – холандецът, който в продължение на десетилетие (от 2008-2018 г.) отговаряше за механизма за мониторинг и наблюдаване на страната ни в представителството на Европейска комисия в България. Като подобен прокарваше в годишните отчети по напредъка ни в правосъдната промяна всички отрицателни за страната опорки и операции, обслужващи упоритостите на Прокопиев за преодоляване на Темида.

В последна сметка, откакто връзките му с НПО-тата от кръга „ Капитал “ и по-специално с БИПИ и Христо Иванов бяха осветени, Тавание беше освободен от поста си в представителството на Европейска комисия. Малко по-късно отпадна и мониторинговият механизъм над страната ни.